24 июл. 2009 г., 00:57
Момиче
Зряла праскова, мъхеста, сочна,
в летен зной обещаваща хлад.
Виж, ръце се протягат да почнат
твоя сладостен плод да крадат.
А с усмивка една, дяволита,
ти на всеки сега обеща
да опита, от теб да опита,
устни-жар да накваси в нощта.
И от тебе мъха ще изтриват,
твойте клонки ще чупят ръце,
ала нейде в голямата нива
от костилката никне дръвце.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Прочетох и 12 те твои творби.И то по няколко пъти.Чудесно пресъздаване на преживяното.Прекланям се на този бодър дух.Поздрави!
-
-
-
Мнного хубаво и сладко.Хареса ми !ПОЗДРАВИ!
-
Браво за стиха!
Щом си написала него, значи можеш и още по-хубави)))
Поздрави! -
Идеята е страхотна,ритамът е чудесен и творбата ви е превъзходна!!!
-
Страхотно е , Гинче! Изненадващ финал! Поздрави!
-
Петя ,само обещанието е за всеки,жените послъгват!
-
Има и благородна кражба...
-
...сладко е...това е усещането,като чуя за праскова!Поздрави!
-
Е, моля те, нека не е всеки!
Но пък е важно, че никне дръвце!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
