24 июл. 2009 г., 00:57

Момиче

672 0 11

Зряла праскова, мъхеста, сочна,

в летен зной обещаваща хлад.

Виж, ръце се протягат да почнат

твоя сладостен плод да крадат.

 

А с усмивка една, дяволита,

ти на всеки сега обеща

да опита, от теб да опита,

устни-жар да накваси в нощта.

 

И от тебе мъха ще изтриват,

твойте клонки ще чупят ръце,

ала нейде в голямата нива

от костилката никне дръвце.

 

Гинка Гарева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Гарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...