Зряла праскова, мъхеста, сочна,
в летен зной обещаваща хлад.
Виж, ръце се протягат да почнат
твоя сладостен плод да крадат.
А с усмивка една, дяволита,
ти на всеки сега обеща
да опита, от теб да опита,
устни-жар да накваси в нощта.
И от тебе мъха ще изтриват,
твойте клонки ще чупят ръце,
ала нейде в голямата нива
от костилката никне дръвце.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
