Зряла праскова, мъхеста, сочна,
в летен зной обещаваща хлад.
Виж, ръце се протягат да почнат
твоя сладостен плод да крадат.
А с усмивка една, дяволита,
ти на всеки сега обеща
да опита, от теб да опита,
устни-жар да накваси в нощта.
И от тебе мъха ще изтриват,
твойте клонки ще чупят ръце,
ала нейде в голямата нива
от костилката никне дръвце.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
