На вратата е написано
"дръпни" с големи букви,
ала аз изцяло залисана
не спирам да бутам и бутам.
 

Забравям нещата си някъде,
и мислите си забравям дори.
И все пак оправям се,някак си.
На другите е по-лесно, нали?
 

И каши забърквам прекрасно,
без дори да си направя труда.
Съжалявам, не ми е подвластно.
И се случва беля, след беля.
 

В ресторанта пуснах и котка.
Даже не знам как стана това.
Но продължих с невинна походка,
такава съм, не мога да се виня.
 

Странна, не всеки ще ме търпи.
С мен просто няма оправия.
Но е забавно, а и не боли
да си сред момичето "бъркотия".