29.07.2017 г., 22:51

Момиче извън времето

1.5K 0 0

Тя е дъщеря на бъдещи мистерии;

обикаля светове, умове и галерии.

Живее в дворци от минали времена,

на мъртви империи и скъсани знамена.

 

В днешния ден се губи сред шума и хаоса,

сред въображението на тълпата в пълна пауза.

Губи искрата в душата си в тази плаха сивота,

плаче за минало и бъдеще в утробата на нощта.

 

Рисува картини, които и тя не разбира,

без за страхотен талант да претендира.

Плаче за сивия океан от изгубени души,

скрили се от себе си в еднообразни дни.

 

Живее наистина извън нашето време,

свободна от действителността бреме.

Пътува из приказни светове безчет –

тя е детето, което е на вечността поет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...