Тя е дъщеря на бъдещи мистерии;

обикаля светове, умове и галерии.

Живее в дворци от минали времена,

на мъртви империи и скъсани знамена.

В днешния ден се губи сред шума и хаоса,

сред въображението на тълпата в пълна пауза.

Губи искрата в душата си в тази плаха сивота,

плаче за минало и бъдеще в утробата на нощта.

Рисува картини, които и тя не разбира,

без за страхотен талант да претендира.

Плаче за сивия океан от изгубени души,

скрили се от себе си в еднообразни дни.

Живее наистина извън нашето време,

свободна от действителността бреме.

Пътува из приказни светове безчет –

тя е детето, което е на вечността поет.