Момиче, пленено от страх
Тя се грижи за двете момчета
и ги гледа с любящи очи.
Тя е тяхната майка – планета,
но от мъка не може да спи.
Тя излива тъгата си рано,
но отново усеща – боли.
Тя си мисли – сърцето е ра̀на,
а животът гори и кърви.
Тя нанася и грим, и червило.
На душата скръбта ѝ личи.
Синоним е на женската сила,
но в очите ѝ слабост крещи!
Николай и Валери обича.
Океан ще преплува за тях!
Тя е тъжно априлско кокиче
и момиче, пленено от страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
