Nov 19, 2022, 12:44 PM

Момиче, пленено от страх 

  Poetry
373 1 1
Тя се грижи за двете момчета
и ги гледа с любящи очи.
Тя е тяхната майка – планета,
но от мъка не може да спи.
Тя излива тъгата си рано,
но отново усеща – боли.
Тя си мисли – сърцето е ра̀на,
а животът гори и кърви.
Тя нанася и грим, и червило.
На душата скръбта ѝ личи.
Синоним е на женската сила,
но в очите ѝ слабост крещи! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??