Тя се грижи за двете момчета
и ги гледа с любящи очи.
Тя е тяхната майка – планета,
но от мъка не може да спи.
Тя излива тъгата си рано,
но отново усеща – боли.
Тя си мисли – сърцето е ра̀на,
а животът гори и кърви.
Тя нанася и грим, и червило.
На душата скръбта ѝ личи.
Синоним е на женската сила,
но в очите ѝ слабост крещи! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up