Момиче в багрите на тъмнината
Там някъде в мрака момичето стои,
в сърцето си разбито мъка тя таи.
Не може да избяга, тъгата да прикрие,
не може да намери място, където да се скрие.
Някога вяра изпълваше нейната душа,
мислеше си: ''Всичко лошо ще изчезне на мига''
и щастливи бяха нейните очи,
но сега загледаш ли се, ще зърнеш ти сълзи.
Те капят една след друга по студения под,
тихо молейки се на небесния свод.
Навежда своето нещастно лице,
взирайки се в студените и жадни за любов ръце.
Душата ù цялата е в рани,
няма си никого от злото да я брани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванс Всички права запазени
