Момичето и влюбеното време
http://it.youtube.com/watch?v=Vv1s3ph1uqE&feature=related
По алеите слънцето пробягва
със своите есенни лъчи.
Момиче нежно там лови ги
и ги вплита в своите коси.
То отмерва влюбеното време,
като часовник без стрелки.
Дочаква огнения залез,
потапя в него грейнали очи.
Следи колко пъти ще изгреят
луната и красивите звезди,
колко пъти синевата
с утро свежо ще ги замени.
Ти си моя прелест неродена,
букет от приказни мечти.
Повече от всичко теб обичам!
Това сега сърцето ми шепти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
