Момичето и влюбеното време
http://it.youtube.com/watch?v=Vv1s3ph1uqE&feature=related
По алеите слънцето пробягва
със своите есенни лъчи.
Момиче нежно там лови ги
и ги вплита в своите коси.
То отмерва влюбеното време,
като часовник без стрелки.
Дочаква огнения залез,
потапя в него грейнали очи.
Следи колко пъти ще изгреят
луната и красивите звезди,
колко пъти синевата
с утро свежо ще ги замени.
Ти си моя прелест неродена,
букет от приказни мечти.
Повече от всичко теб обичам!
Това сега сърцето ми шепти!
© Васил Георгиев All rights reserved.
