Дойде като последствие от дъжд,
пречупен от лъчите на тъгата.
Погледах я щастливо - като мъж,
намерил във очите и дъгата.
Лицето и - по-нежно от сълза,
напомняше ми образ на богиня.
В нозете и бе цялата земя
и носеше душата на любима.
Прегърна ме и нищичко не каза.
Остави ми усещане за лято.
Момичето, което ме беляза...
С докосване, което още помня.