Nov 22, 2008, 10:20 AM

Момичето, което ме беляза

  Poetry » Love
1.2K 0 12
Дойде като последствие от дъжд,
пречупен от лъчите на тъгата.
Погледах я щастливо - като мъж,
намерил във очите и дъгата.

Лицето и - по-нежно от сълза,
напомняше ми образ на богиня.
В нозете и бе цялата земя
и носеше душата на любима.

Прегърна ме и нищичко не каза.
Остави ми усещане за лято.
Момичето, което ме беляза...
С докосване, което още помня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...