Момичето, което продаваше цветя
Момичето, което продаваше цветя
Тя продаваше цветя.
На влюбени, на радостни, на тъжни и доволни.
На абитуриенти, за абитуриентки
(написах ли го правилно?)
За родилки и рожденици.
Тя продаваше цветя.
Цветя за бедни, цветя за богати.
Цветя за майки и цветя за тъщи.
Цветя за гости и цветя за вкъщи.
Днес за първи път букет отказа.
Поискаха увехнали и грозни рози.
Един наперен, озлобен хлапак, познаваше го, от квартала.
Момичето се сви и виновно каза:
- Съжалявам, такива рози не продавам!
Момичето се бореше с живота си самò,
за нея ценна беше всяка жълтичка стотинка.
Но тя познаваше и тази, която искаха да унижат.
Не искаше вина в това да има
и когато мина покрай нея, я извика и настигна.
Усмихна се приветливо и каза:
- Почакай, един букет за тебе тука има.
Остави ти го твоето момче. Специално го избира!
Розите със мене стрък след стрък реди.
Но днес не може да те види! И моли те, не се сърди!
Подаде ù най-хубавия си букет и после гръб обърна.
Току-що бе подарила заработените днес пари.
Но пък и една любов тя бе спасила. Поне за днес, до вечерта.
А и какво са някакви си там пари!?
Една жена по-малко днес ще страда. Нали е празникът на любовта?!
14.02.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Кулиани Всички права запазени
