robert (Роберт Кулиани)
40 1004
Oct 22, 2010, 7:45 AM

Момичето, което продаваше цветя 

  Poetry
1107 0 15

 

Момичето, което продаваше цветя

 

 

Тя продаваше цветя.

На влюбени, на радостни, на тъжни и доволни.

На абитуриенти, за абитуриентки

(написах ли го  правилно?)

За родилки и рожденици.

 

Тя продаваше цветя.

Цветя за бедни, цветя за богати.

Цветя за майки и цветя за тъщи.

Цветя за гости и цветя за вкъщи.

 

Днес за първи път букет отказа.

Поискаха увехнали и грозни рози.

Един наперен, озлобен хлапак, познаваше го, от квартала.

Момичето се сви и виновно каза:

 - Съжалявам,  такива рози не продавам!

 

Момичето се бореше с живота си самò,

за нея ценна беше всяка жълтичка стотинка.

Но тя познаваше и тази, която искаха да унижат.

Не искаше вина в това да има

и когато мина покрай нея,  я извика и настигна.

 

Усмихна се приветливо и каза:

 - Почакай, един букет за тебе тука има.

Остави ти го твоето момче. Специално го избира!

Розите със мене стрък след стрък реди.

Но днес не може да те види! И моли те, не се сърди!

 

Подаде ù най-хубавия си букет и после гръб обърна.

Току-що бе подарила заработените  днес пари.

Но пък и една любов тя бе  спасила. Поне  за днес, до вечерта.

А и  какво са някакви си там пари!?

Една жена по-малко днес ще страда. Нали е  празникът на любовта?!

 

 

14.02.2009

© Роберт Кулиани All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??