Утрото докосна тъмнината
и миг, преди нощта да си замине,
устните им пламенно се сляха...
Звездите бавно станаха незрими.
А тя, нощта, откъсна се със стон,
тъй както теб от себе си откъсвам!
Превърнах своето сърце във трон.
Да го превземеш никога не ще е късно!
Защото и през девет планини,
сред девет пламнали морета,
в пустини девет с мъртви пещери
не ще намеря като тебе цвете! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация