IvVazov (Петър Донов)
2 6
6.08.2013 г., 11:45 ч.

Момичето ми 

  Поезия » Любовна
1035 1 4

Утрото докосна тъмнината

и миг, преди нощта да си замине,

устните им пламенно се сляха...

Звездите бавно станаха незрими.

 

А тя, нощта, откъсна се със стон,

тъй както теб от себе си откъсвам!

Превърнах своето сърце във трон.

Да го превземеш никога не ще е късно!

 

Защото и през девет планини,

сред девет пламнали морета,

в пустини девет с мъртви пещери

не ще намеря като тебе цвете!

 

Което да ме гали със дъха си

и да ми шепне подлудяващи слова!

Лети където искаш, но се връщай,

момиче свидно, горчива ми съдба!

© Петър Донов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??