IvVazov (Петър Донов)
2 6
Aug 6, 2013, 11:45 AM

Момичето ми 

  Poetry » Love
922 1 4

Утрото докосна тъмнината

и миг, преди нощта да си замине,

устните им пламенно се сляха...

Звездите бавно станаха незрими.

 

А тя, нощта, откъсна се със стон,

тъй както теб от себе си откъсвам!

Превърнах своето сърце във трон.

Да го превземеш никога не ще е късно!

 

Защото и през девет планини,

сред девет пламнали морета,

в пустини девет с мъртви пещери

не ще намеря като тебе цвете!

 

Което да ме гали със дъха си

и да ми шепне подлудяващи слова!

Лети където искаш, но се връщай,

момиче свидно, горчива ми съдба!

© Петър Донов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??