11.08.2011 г., 0:44

Момичето от огледалото..

1.3K 0 0

Глупаво дете, нима не знаеш,
разбитото сърце не се лекува,
а любов до гроб не съществува..
Мечтите  рядко се сбъдват...
Нима не знаеше и това?
Наивно сърце, защо все още вярваш,
че ще дойде принцът от мечтите
и ще бъдеш щастливо като преди?
Още ли не си разбрало..
никой няма да го замени..

В ума ти, скъпа, ше бъде само той
и сърцето ти дълго няма да има покой
той ще бъде там и ще те следва като сянка
а душата ти като пустиня празна
ще тъгува за една любов несподелена.
Дните ще се нижат бавни, тъмни, еднакви..
Нощите ще са безкрайни като черни дупки..
В съня ти той ще бъде като гост неканен..
ще идва и ще си отива,
а ти ще чакаш да се върне..

Красиво момиче, защо за него плачеш?
Нима не разбра, че той не те заслужава..
Не знаеш ли, че за тебе друг е избран
и той те търси във сълзи облян.

Умно момиче, не тъгувай за някой,
който за тебе не мисли дори.
Усмихни се на живота и
от утре по-красива и по-щастлива бъди.
Зная, любовта боли, но моля те,
по-силна от нея бъди.
Засмей се на всички и продължи..

Стоях така със часове
загледана в тъжното лице
на момичето самотно,
което от огледалото
ме гледа и искаше съвет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...