20.09.2017 г., 8:34

Момичето от Париж

1.2K 0 0

Момичето от Париж

 

Виждал съм те някъде,
разпознах веднаха лекия финес.
Изтъкана с елегантност,
с широкия ти поглед.

 

Ходеше по някакви павета,
а токът ти дори не заседна между тях.
Беше с дълга рокля -
разказвач за твоята мистичност.

 

С грация се носеше, сякаш по въздуха.
На много хора спря им дъха.
И ходеше със светлата рокля,
а на всички им се стори че пееш.

 

Коприна сякаш излизаше от твоята сочна уста.
Бегло мисля, че си спомних града.
Имаше плъзнали навсякъде акордеони
и вестници със френски надписи
от витрини надничаха.

 

Париж! Сега си спомних.
Това беше града, но твоето име не зная.
Този град от различни градове бе ни събрал,
за да срещнем погледите любопитни.

 

Познавам  те от там, макар името ти да е в неизвестност.
След себе си красиви следи още редиш.
С нишки от изтънчената  нежност,
ще те наричам просто момичето от Париж!


А.А.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Препоръчвам музиката:
 

https://www.youtube.com/watch?v=GqOl0yiJM9I

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...