Момичето с аления шал
По уличките тесни на големия ни град
вървя си аз спокоен, доволен и засмян,
оглеждам се да видя някой мой познат -
пред мене много хора, а повече отзад.
Лицата им разглеждам, но не забелязвам,
дори един човечец, такъв, добър наглед;
дори един приятел, с който да приказвам,
дори една душа... Обръщам се напред.
Тогава я видях. Насред купищата хора
една следа червена, като прясна кръв,
на всичко скучно тя изпъкваше на фона,
на всичко скучно тя бе пълен антипод.
Тогава я видях. Вървеше срещу мен:
походката - грациозна; усмивката - безценна.
Вървеше срещу мен такава, съвършена...
Безупречно момиче с шоколадов тен.
Къдрите ù руси със блясък заслепяват;
очите ù зелени като смарагдите блестят;
дългите бедра така те изкушават;
а бялата ù рокля... Но, уви, тогава
всички тез неща останаха си тайна.
Така бе, да... Във сметка крайна -
проклетия ми поглед беше приковал
изящният ù дълъг, плавен, ален шал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кавалер Всички права запазени
