kesten80
45 резултата
е била някога столица на велика държава.
Сега е само автобусна спирка в столицата
на несбъднатите блянове.
  363 
Далече някъде свети луна.
Между тези четири стени
тишината и мракът
правят любов,
а ние сме техните деца: ...
  294 
Един нещастен плъх пресичаше шосето
за последен път и падна мъртъв.
Секунди по-късно го сграбчи
в гладната си паст
едно бездомно и безпътно псе. ...
  386 
Липсва ми онзи
мой
малък
Париж
във Силистра ...
  458 
Там, по площадите,
някакви хора крещят
и се борят,
лежат по асфалта
и само дето не мрат ...
  301 
Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
слънчогледово момиче...
Не свети слънце в моята земя:
през лятото е често люта зима,
животът вехне често пролетта. ...
  682 
Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
слънчогледово момиче...
Не е нарочно, просто съм такъв.
В душата ми цари безспирна зима,
изпомпва лед сърцето вместо кръв. ...
  458 
~ На българските възрожденци~
Там някъде високо в планината
духът им е все още жив;
където със полите на земята
се сливат нощем небесата ...
  430 
"никой, дори и дъждът, няма толкова малки ръце"
Е. Е. Къмингс
Напомняш ми на пролетта през март:
безмълвна, бледа и неосезаема.
Навярно за това си мълчалива ...
  403 
"никой, дори и дъждът, няма толкова малки ръце"
Е. Е. Къмингс
Напомняш ми на пролетта през март:
безмълвна, розова, почти невидима.
Навярно за това си мълчалива ...
  467 
Не искам много от живота,
аз имам мъничка мечта:
във Белгия да ида да живея.
Там ще отида да работя,
далеч от родната страна, ...
  512 
Недей да сипваш толкова вода:
ако поливаш много цветето - ще го удавиш.
Нима не го научи ти това?
Нали си градинарка, тъй разправяше...
Не. Май нищо не разбираш. ...
  365 
I.
За кой ли път, за кой ли път пак тръгваме
по релсите метални по инерция
и с празни обещания се залъгваме -
със обещания за хиляди сестерции? ...
  364 
Все още чакам отговор
на онова писмо,
което ти изпратих не по пощата;
което рее се във синия простор
и морските вълни нашепват в нощите. ...
  725 
Днес музата ми пак заспа дълбоко,
опитах се да я събудя неведнъж.
А пък високо от небето синеоко
се сипеше на ситни капки дъжд.
"Убола се е явно на вретено!" ...
  495 
След толкова години пак се срещаме
на същия перон, на който се сбогувахме.
Но този път навън не е горещо
и този път не съм щастлив и влюбен.
Не, този път е както някога, ...
  396 
Понякога се вглеждам във очите ти,
където се изгубвам неусетно.
Със блясъка си тайнствен ме отвличат
в пространството си синьо, едноцветно.
"Понякога" е доста относително - ...
  544 
На главната алея той е крал,
каквото и да казват хората.
Наметнат с вехт, протрит парцал,
той пее песни за историята,
за щастието, за красотата, ...
  468 
Прохладна вечер. Пълнолуние.
Небе обсипано с звезди.
Две тъмни фигури. Безсъние.
И нежен валс за фон звучи.
Прохладна вечер. Тишина. ...
  421 
Седим на два фотьойла във викториански стил
подобно на велики генерали
и всеки поглед в другия е впил,
и брои безбройните на вид медали.
Седим във стаята затихнала и бяла ...
  355 
Навън е мрачно, мокро, кално;
градът застинал е във сиво.
Листата на дърветата - окапали,
а пък небето облаци покриват.
Вървя и чувам Аз единствено ...
  494 
Когато еднорогът изгуби своя рог,
той се превръща във проста кобила.
Защо се предаде пред тоз свят жесток,
изгуби мечтите си, своята сила?
Защо предпочете да бъдеш кокошка, ...
  506 
Морето, зная, синьо е на цвят,
а за сърцето казват,
че изпомпва във червено.
Защо тогава всеки път, когато
отправя своя поглед устремен ...
  539 
По уличките тесни на големия ни град
вървя си аз спокоен, доволен и засмян,
оглеждам се да видя някой мой познат -
пред мене много хора, а повече отзад.
Лицата им разглеждам, но не забелязвам, ...
  505 
Писмо
Навън е нощ. Луна бледнее.
И всички вече тихо спят.
Сънуват хората – сънят си грее
в студения бетонен град. ...
  605 
Аз съм балон, но, вместо с хелий,
съм пълен с хиляди мечти.
Издигам се към облаците бели,
там, дето слънцето блести.
На бледото ми алено лице ...
  580 
Родих се на този свят, без да зная
как се наричам и кой ще съм аз.
Какъв ли ще бъда? Дали ще мечтая?
Дали ще се радвам, или пък ридая?
Дали ще съм просяк, или пък княз? ...
  762 
Обичам всяка сутрин лятна
да се събуждам с тебе под ръка,
със аромата ти приятен:
букет уханен пролетни цветя.
Обичам всеки обед зноен ...
  790 
Днес лято е и всичко е така зелено,
струи от всяко цвете нежна песен.
Но утре пак ще е обезцветено -
и ще увехнат розите от идващата есен.
Високо свети слънце в синевата ...
  633 
Изживей
милиони прекрасни моменти
с човек, но добре запомни:
на него му стига
едва едно зло ...
  615 
О, тъй красиво е небето
със всички тези цветове!
И два игриви самолета,
ведно с душата на поета,
там нарисуваха сърце. ...
  578 
Познавах аз едно момиче
с красиво име на звезда,
на слънце весело с очите,
с характер хладен на луна.
Със силна светлина искреше ...
  1061 
Въже от блянове изплетох
и вързах го на примка.
Нахлузих я и се обесих...
Поне умрях с усмивка!
  670 
В събота бях на рожден ден.
И стана нещо ужасно -
мислех, че всичко е наред
и прекарасно
и че няма да има проблем, ...
  615 
Цигарен дим издига се нагоре,
над асфалта, над колите стари,
над потъналите във мъгла дворове,
над панелните блокове, нагоре...
Безшумно пляскат гълъбите там, ...
  627 
Два мънички фотьойла, масичка, диван
и слънчеви лъчи през прозореца голям.
Рафтове със книги, часовник на стената,
на шкафчето спокойни почиват очилата.
Висок, кафяв, масивен дървен гардероб ...
  464 
Нощта е вперила във мен
хилядите си очи искрящи
и сякаш ме препращат
към бъдещия скучен ден,
когато вънка ще изляза ...
  741 
Злокобна и студена е нощта,
прикриваща със своя мрак
дори и пухкавия сняг...
И таз зловеща тишина!
Небето е покрито с черни ...
  752 
За
да
пад
неш
в ...
  480 
Взех четка и бои
и се разписах
върху оставения да лежи
на масата бял лист.
Написах - ...
  560 
Предложения
: ??:??