Момичето, с което бях във Рая
МОМИЧЕТО, С КОЕТО БЯХ ВЪВ РАЯ
От старите черешови градини
с по две черешки бели зад ухо
момичето с очи ужасно сини
дойде при мен – и казах си:
– Охо-о!
Нима на мене Господ ми я прати?
Не съм бил нивга късметлия мъж –
копах лозя, садил съм лук, домати,
не съм садил череша
ни веднъж.
А тя пред мен косите си заметна
със онзи тъй прекрасен, древен жест,
че нейните черешки – давам клетва! –
от четири – ми се сториха
на шест.
Изядох ги –
със всичките костилки!
Наместо бира, сетне пих вода.
Вратлето ѝ ухаеше на билки
под моята разчорлена брада.
Каквото стана после, ще си трая.
Дори и Господ каза си: – Охо-о!
Момичето, с което бях във Рая –
с по две черешки бели
на ухо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
