31.07.2023 г., 18:14 ч.

Момичето, с което бях във Рая 

  Поезия
169 1 4

МОМИЧЕТО, С КОЕТО БЯХ ВЪВ РАЯ

 

От старите черешови градини
с по две черешки бели зад ухо
момичето с очи ужасно сини
дойде при мен – и казах си:
– Охо-о!

 

Нима на мене Господ ми я прати?
Не съм бил нивга късметлия мъж –
копах лозя, садил съм лук, домати,
не съм садил череша
ни веднъж.

 

А тя пред мен косите си заметна
със онзи тъй прекрасен, древен жест,
че нейните черешки – давам клетва! –
от четири – ми се сториха
на шест.

 

Изядох ги –
със всичките костилки!
Наместо бира, сетне пих вода.
Вратлето ѝ ухаеше на билки
под моята разчорлена брада.

 

Каквото стана после, ще си трая.
Дори и Господ каза си: – Охо-о!
Момичето, с което бях във Рая –
с по две черешки бели
на ухо.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??