МОМИЧЕТО СЪС СЛАМЕНА КАПЕЛА
Момичето със сламена капела,
с ефирна лятна ризка на цветя,
край мен премина някак си несмела,
и като птичка нейде отлетя,
преди туй изкади една цигарка,
и аз дори изпросих си една,
и пейката ми литна нейде в парка,
огряна от небесна светлина! –
погледна ме – и, както ми се стори,
градинката превърна в земен Рай –
така започна моята Love story,
която и до днеска няма край,
щом седна си в писателската ниша,
в която – знам, ще пукна към стоте,
сънувам го, парфюмчето му дишам
през ризката му с дълго деколте,
не ща да пиша стих или новела,
ще нарисувам с моя мек молив
момичето със сламена капела,
дошло да ми напомни,
че съм жив.
13 април 2023 г.
гр. София, 19, 00 ч.
© Валери Станков Всички права запазени