Apr 14, 2023, 11:03 AM  

Момичето със сламена капела

  Poetry » Love
1K 0 1

МОМИЧЕТО СЪС СЛАМЕНА КАПЕЛА

 

Момичето със сламена капела,

с ефирна лятна ризка на цветя,

край мен премина някак си несмела,

и като птичка нейде отлетя,

преди туй изкади една цигарка,

и аз дори изпросих си една,

и пейката ми литна нейде в парка,

огряна от небесна светлина! –

погледна ме – и, както ми се стори,

градинката превърна в земен Рай –

така започна моята Love story,

която и до днеска няма край,

щом седна си в писателската ниша,

в която – знам, ще пукна към стоте,

сънувам го, парфюмчето му дишам

през ризката му с дълго деколте,

не ща да пиша стих или новела,

ще нарисувам с моя мек молив

момичето със сламена капела,

дошло да ми напомни,

че съм жив.

 

13 април 2023 г.

гр. София, 19, 00 ч.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....