31.05.2009 г., 10:14

Момичето в парка

1.1K 0 0

На бяла пейка в парка

седи момиче в тъмно облекло.

Сама, сред зелена пролет и

с крачета боси в свежата трева...

Очите и са вперени високо в синевата

над града, над шума, над суетата,

и  бяло облаче някъде над планината

се оглежда в тези две небесно сини езера…

 

Аз гледам отстрани и знам -

аз седя на тази пейка

като ангел, виждащ за първи път света.

И знам загубих тази чистота,

и знам от тогава минаха не едно лета.

Загубих обичта, загубих младостта,

наранявах, губих себе си и теб и мразех,

и пак намирах всичко, и го пазех.

И сега аз знам, да знам –

аз съм същото момиче в парка,

но съм сама,

а ти забрави за всичко, нали така?

 (30.05.09)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...