На бяла пейка в парка
седи момиче в тъмно облекло.
Сама, сред зелена пролет и
с крачета боси в свежата трева...
Очите и са вперени високо в синевата
над града, над шума, над суетата,
и бяло облаче някъде над планината
се оглежда в тези две небесно сини езера…
Аз гледам отстрани и знам -
аз седя на тази пейка
като ангел, виждащ за първи път света.
И знам загубих тази чистота, ...