Момина жалба
На създателите на сайт ,,Откровения’’
с адмирации за прекрасната идея.
Роса ми бисери росеше
по черни момини очи,
а Слънчо милно ги редеше
със златно - свилени лъчи.
Мома си Слънчу проговори,
говори, жално му се моли:
,,Добре дошъл ми, Слънчо, благ!
Огрей ми цъфнали дворове,
та надалеч да заблестят!
Че жално ми е на сърцето
за мило либе, първа севда.
За него да откъсна цвете,
в градинка свидна да приседна,
да туря китка на лице си,
да грейна, да ме види либе,
да ме погледне, па да трепне,
сърце му силно да забие.
За мен да тръгне, да се върне.
Да дойде от далечни друми,
да дойде от далечен бряг.
На порти да потропа лудо
и момков глас да звънне пак.
Да му отворя, па да влезе,
с целувка китка да ми вземе.
Да ме прегърне либе нежно
и в бащин дом да тръгне с мене.”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
