Колко си нежна, красива!
Ти, моя, момина сълза!
Чиста и добра –
ти си любовта!

Обичам да усещам, твоя аромат
с безброй ,капчици роса богат.
Слънце на пролетта –
обичам те, докрай света!

Време е да си отида,от тебе да замина...
Аз съм студ,ти си топлина!
Знаеш, зимата и пролетта,
заедно да бъдат – те не могат!

Нежност, моя –
не забравяй, ще мисля за теб ,всеки ден!
Ала ти не тъгувай за мен,
моя, момина сълза...