1.08.2015 г., 19:52

Момински дар

491 0 0

                                                            Момински дар

 

 

Аз искам да бъда твой другар.

До кости в тебе да се впия.

Да разнищвам тревожната ти мисъл

и от нежността ти пак везмо да шия.

 

Аз искам ласките да скътам

прилежно като момински дар,

да се докосна до топлината,

която във сърцето си събрал.

 

Да те обливам с извор чист

от чувства и от трепети омайни.

Да надникна тайно искам аз

във грехоните ти тайни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...