19.05.2007 г., 21:33

МОНА ЛИЗА

647 0 1
МОНА ЛИЗА

Някога в Рим,
в родината на Леонардо,
предусетих духа на загадката
Все пак тя беше доста далеч
във Париж,
за който все още
дори не мечтаех.
Някъде в Лувъра почиваше чинно
неразбираема
и напълно достъпна,
но само за тези,
които я виждаха.
В това бе загадката именно,
че без да съм ходила там
все по-често я виждах.

Докато един ден някой ми каза,
че имам усмивката на Мона Лиза!

Аз му повярвах
и тръгнах към Франция -
сверявайки истината да завия към себе си.
И като гид
Флобер ме очакваше,
за да ме води към неизвестното.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...