19 мая 2007 г., 21:33

МОНА ЛИЗА

652 0 1
МОНА ЛИЗА

Някога в Рим,
в родината на Леонардо,
предусетих духа на загадката
Все пак тя беше доста далеч
във Париж,
за който все още
дори не мечтаех.
Някъде в Лувъра почиваше чинно
неразбираема
и напълно достъпна,
но само за тези,
които я виждаха.
В това бе загадката именно,
че без да съм ходила там
все по-често я виждах.

Докато един ден някой ми каза,
че имам усмивката на Мона Лиза!

Аз му повярвах
и тръгнах към Франция -
сверявайки истината да завия към себе си.
И като гид
Флобер ме очакваше,
за да ме води към неизвестното.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...