сиа (Силвия Андреева) сиа (Силвия Андреева)
3 72
May 19, 2007, 9:33 PM

МОНА ЛИЗА

  Poetry
648 0 1
МОНА ЛИЗА

Някога в Рим,
в родината на Леонардо,
предусетих духа на загадката
Все пак тя беше доста далеч
във Париж,
за който все още
дори не мечтаех.
Някъде в Лувъра почиваше чинно
неразбираема
и напълно достъпна,
но само за тези,
които я виждаха.
В това бе загадката именно,
че без да съм ходила там
все по-често я виждах.

Докато един ден някой ми каза,
че имам усмивката на Мона Лиза!

Аз му повярвах
и тръгнах към Франция -
сверявайки истината да завия към себе си.
И като гид
Флобер ме очакваше,
за да ме води към неизвестното.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Андреева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0