Моника по монокини
На диван при психолога,
превъзмогнал своя свян,
да разкрия аз ще мога
съкровения си блян:
- Моника по монокини
със монокъла следя,
тоя малък лист смокинов
ще ме вкара във беда.
Мони, нямаш ли кимоно?
Ех, животът в монохром
моногамен, монотонен
прави ме душевно хром.
Гъкна ли за Кама Сутра
пред жената с мъжки плам,
връща ми сурат и мутра.
Що да чиня хич не знам.
Моника, миньонке мила,
мъката ми разтопи,
еликсир любовен, сила
ти до дъно с мен изпий!
..........
- Да мечтаеш е потребно,
то не значи да си слаб.
(«Чрез клиенти като тебе
честно вадя своя хляб.»)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
