25.02.2009 г., 0:04

Монолог

715 0 3

Разговарям със себе си,

водя монолози,

мисля, че така се чувствам добре.

Получавам разбиране,

споделям,

вземам решения.

Защитена съм,

знам, че никой няма да ме предаде,

приказки няма да чуя,

неразбрана няма да остана...

 

Освобождавам се -

освобождавам се oт нечие присъствие,

от неловко мълчание,

от питащия поглед,

от сарказма,

от горчилката в гласа.

От една сълза...

 

Научих се -

научих се  да броя,

приятелства,

любови,

научих се

да стискам юмруци,

да подавам ръка.

Разкъсана се питам -

давам си отговори...

Съд,

съдът на моята душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Касчиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...