Монолог

Коментари

• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Благодаря ти за хубавите думи, Симо! Трогнат съм.
  
  Стефане, този разговор не е вече за пред хора и затова да оставим нещата такива, каквито са, с уговорката, че във всяко ин има ян и обратно.
  
  Рефаб /Фабер/ или обратно /съжалявам/. Не разбрах добре, за какво точно съжалявате. За това, че сте се изказали по текста ми, или заради заключението си? Ако е заради второто, то си е лично ваше, а тогава означава, че съжалявате сам себе си. Ето, че пак ме разстроихте. Снемам от вас толкова много самосъжаление и се надявам час по-скоро да възстановите душевния си покой.

  2015-02-07T19:27:51+02:00
• 

  refab (Фабер)

  "Ще надживея себе си, защото съм разбрал,
  че всяка истина се изоставя!"
  
  Това ми се струва безсмислица. Съжалявам!

  2015-02-07T18:52:19+02:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Благодаря ти, Стефане, за хубавия коментар. Каквото и да е било навремето, да не забравяме, че нямаше сайтове за литература, живопис, фотография и каквото още ни идва наум. Благодарение на тези сайтове всеки получава поне правото да бъде четен, не да получи признание. А тогава, дори това право беше отнето. Само техните хора /на Другарите!/ можеха да публикуват, но даже и в този случай се налагаше да се автоцензурират. Спомням си един комичен случай с Георги Джагаров, който бе на ръководен пост в Държавния съвет /един от неговите заместникпредседатели/ и си позволи да публикува песимистично стихотворение. Лично Тато го критикува остро и открито във в. Работническо дело. Защото песимизмът по Татово време беше недопустим. Мен са ми връщали от най-различни издателства стихосбирки с писмена рецензия, в която фигурираха думите: "В редица свои стихотворения сте дали воля на абстрактни съмнения, страх и недоволства, които не могат да внушат нищо положително на българския читател." Става дума за 3 големи български издателства: Георги Бакалов - Варна, Народна младеж - София, Български писател - София. Пазя тези рецензии, с имената на подписалите ги и когато дойде времето за това те ще видят бял свят.
  Съществуваше надзорен отдел към ЦК на БКП, без благоволението на който не можеше да бъде издадена стихосбирка. Ето за тези времена говоря. Иначе по улиците имаше по-малко просяци. Но аз употребих термина "духовен геноцид". Докато сега имаме "физически геноцид", което също е много лошо и недопустимо.

  2015-02-07T08:47:18+02:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Даниеле определих съвсем еднозначно интервала на мъртвородените български поети - той се простира от начална дата 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989г. Смирненски и Вапцаров умират преди 9 септември 1944г. Следователно не са мъртвородени поети.

  2015-02-07T00:47:28+02:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Мерси повторно, Василе! За онези, които страдат от носталгия по онова блатно време, ще отбележа само, че то беше концлагер за духовността. Не вярвам в нито един поет признат преди 10 ноември и след 9 септември. За мен всички тези поети се тачат по инерция и ще останат единствено в музеите на историята.

  2015-02-07T00:33:05+02:00