Монолог на болката
977
0
3
- Добър вечер, мила,
ти пак си сама?!
Дойдох да отменя
за малко любовта...
Да поседна ли ей тука -
където не веднъж седял е той..
или да полегна там -
където не веднъж е любил други?
Налей ми вино -
с чашата до мене остани...
Тази вечер да побъбрим
за стари и отминали неща.
Да те спася не мога.
Но сълзите мога да ти дам.
От дълъг път - дошла съм -
чула твоя призив нов...
Какво те боли?
Сърцето, душата - нали?
Че единствена не беше -
и с хиляда заменена бе...
Разкрещи се - плачи!
Няма да ти мине...
Та ти... с неговата
блуза още спиш...?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Иванова Всички права запазени
