smile (Ана)
62 132
5.12.2007 г., 11:18 ч.

Монолог на една различна 

  Поезия
972 0 14
- Ти ли запали пианото?
Ти, която даряваш мечти...
И скиташ по нощни алеи, в мъглите удавени,
търсиш огнени стъпки от утрешни дни.
Ти ли си тази, която го срещна?
Онзи... слепия сред тълпата слепци...
И ти ли му даде глътка безвремие?

- Пиано ли? Само пепел остана
и... грачещи чайки.
Кръжат над онези, които наричаш слепци,
а те... просто стискат очи.
И той като другите спря се за малко...
Бързаше.
Взе си само миг на безсъние
и шепа елитни мечти,
ковани във тъмното.

- Ти ли си тази, която чака на гарата?
Искаш влак, който не води към утре.
А втория, който води към вчера?
И от него ли бягаш?

- Не ме гледай през това огледало
толкова питащо.
Моят влак няма да дойде... знаеш, нали?
Но чакам... нещо във нищото...

Пътнико, спри се, продавам мечти!

© Ана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??