Монолог на една различна
- Ти ли запали пианото?
Ти, която даряваш мечти...
И скиташ по нощни алеи, в мъглите удавени,
търсиш огнени стъпки от утрешни дни.
Ти ли си тази, която го срещна?
Онзи... слепия сред тълпата слепци...
И ти ли му даде глътка безвремие?
- Пиано ли? Само пепел остана
и... грачещи чайки.
Кръжат над онези, които наричаш слепци,
а те... просто стискат очи.
И той като другите спря се за малко...
Бързаше.
Взе си само миг на безсъние
и шепа елитни мечти,
ковани във тъмното.
- Ти ли си тази, която чака на гарата?
Искаш влак, който не води към утре.
А втория, който води към вчера?
И от него ли бягаш?
- Не ме гледай през това огледало
толкова питащо.
Моят влак няма да дойде... знаеш, нали?
Но чакам... нещо във нищото...
Пътнико, спри се, продавам мечти!
Ти, която даряваш мечти...
И скиташ по нощни алеи, в мъглите удавени,
търсиш огнени стъпки от утрешни дни.
Ти ли си тази, която го срещна?
Онзи... слепия сред тълпата слепци...
И ти ли му даде глътка безвремие?
- Пиано ли? Само пепел остана
и... грачещи чайки.
Кръжат над онези, които наричаш слепци,
а те... просто стискат очи.
И той като другите спря се за малко...
Бързаше.
Взе си само миг на безсъние
и шепа елитни мечти,
ковани във тъмното.
- Ти ли си тази, която чака на гарата?
Искаш влак, който не води към утре.
А втория, който води към вчера?
И от него ли бягаш?
- Не ме гледай през това огледало
толкова питащо.
Моят влак няма да дойде... знаеш, нали?
Но чакам... нещо във нищото...
Пътнико, спри се, продавам мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Всички права запазени
