Монолог на луната

Въпрос мъчителен ли в теб напира

в безсъница: “Защо съм изигран ?

Наопаки живота ли разбирам ?”,

усамоти се в близката гора.

Седни на камък. Виж – при тебе идат

русалки, нимфи, пратени от мен.

От фините вибрации изпридат

енергия за утрешния ден.

Протяжен вой ми пращай до забрава.

Прочувствените трели в твоя глас

във вълчи хор от близката дъбрава

причастност ще намерят. И тогаз

във глутницата им ръкоположен

преброждай с тях бърда и долина,

познай на сова крясъка тревожен

под призрачната лунна светлина,

живот която в семето поражда,

надежда – в уморените тела...

... Ключалката в сърцето щом заяжда,

със болката си ти при мен ела...