Sep 19, 2015, 7:23 PM

Монолог на луната

  Poetry » Other
477 0 0

Монолог на луната

 

Въпрос мъчителен ли в теб напира

в безсъница: “Защо съм изигран ?

Наопаки живота ли разбирам ?”,

усамоти се в близката гора.

 

Седни на камък. Виж – при тебе идат

русалки, нимфи, пратени от мен.

От фините вибрации изпридат

енергия за утрешния ден.

 

Протяжен вой ми пращай до забрава.

Прочувствените трели в твоя глас

във вълчи хор от близката дъбрава

причастност ще намерят. И тогаз

 

във глутницата им ръкоположен

преброждай с тях бърда и долина,

познай на сова крясъка тревожен

под призрачната лунна светлина,

 

живот която в семето поражда,

надежда – в уморените тела...

... Ключалката в сърцето щом заяжда,

със болката си ти при мен ела...

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...