ellyst (Ели)
136 868
24.06.2011 г., 19:08 ч.

Монолог от скука 

  Поезия » Друга
652 0 12

 

Слушай, Животе, толкоз години

по свирката ти се водя.

Не ти ли омръзна, мине не мине,

да си разбъркваш колодата

и да ми мяташ битата карта?

После сеир да гледаш,

докато аз си сърбам попарата.

Време ми е за победа!

Хайде, Животе, малко остана.

Давай да сключим сделка –

ще ми спестиш сърдечните рани,

а аз ще съм кротка лелка.

Няма да мятам парещи погледи

по непознати красавци,

а ти, във замяна, печалба от тотото

ще ми отпуснеш. Става ли?

Също така, Животе, те моля,

да ми нулираш сметката –

разни вини и стари любови,

дългове неотметнати –

просто тегли чертата на всичко,

че ми дойдоха в повече.

Само онези два чифта очички

не ги изтривай, моля.

 

 

 

© Ели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??