Монолог от скука
Слушай, Животе, толкоз години
по свирката ти се водя.
Не ти ли омръзна, мине не мине,
да си разбъркваш колодата
и да ми мяташ битата карта?
После сеир да гледаш,
докато аз си сърбам попарата.
Време ми е за победа!
Хайде, Животе, малко остана.
Давай да сключим сделка –
ще ми спестиш сърдечните рани,
а аз ще съм кротка лелка.
Няма да мятам парещи погледи
по непознати красавци,
а ти, във замяна, печалба от тотото
ще ми отпуснеш. Става ли?
Също така, Животе, те моля,
да ми нулираш сметката –
разни вини и стари любови,
дългове неотметнати –
просто тегли чертата на всичко,
че ми дойдоха в повече.
Само онези два чифта очички
не ги изтривай, моля.
© Ели All rights reserved.
