ellyst (Ели)
136 868
Jun 24, 2011, 7:08 PM

Монолог от скука 

  Poetry » Other
654 0 12

 

Слушай, Животе, толкоз години

по свирката ти се водя.

Не ти ли омръзна, мине не мине,

да си разбъркваш колодата

и да ми мяташ битата карта?

После сеир да гледаш,

докато аз си сърбам попарата.

Време ми е за победа!

Хайде, Животе, малко остана.

Давай да сключим сделка –

ще ми спестиш сърдечните рани,

а аз ще съм кротка лелка.

Няма да мятам парещи погледи

по непознати красавци,

а ти, във замяна, печалба от тотото

ще ми отпуснеш. Става ли?

Също така, Животе, те моля,

да ми нулираш сметката –

разни вини и стари любови,

дългове неотметнати –

просто тегли чертата на всичко,

че ми дойдоха в повече.

Само онези два чифта очички

не ги изтривай, моля.

 

 

 

© Ели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??