10.11.2010 г., 12:21

Монолог с един странник

598 0 0

                            „Когато вятърът догонва мислите

                              и ги понася над света

                              на сцената житейска

                              надиграваме артистите,

                              уверени във своята съдба!“

 

 

 

МОНОЛОГ С ЕДИН СТРАННИК

 

Страннико, записвай мислите си!
Крещи в надпревара!
Кой ще те чуе?
Не знаеш?!!
Аз?..Опазил ме Бог!
Твоята вяра...?
Тя се нуждае от малко:
една-две сълзи.
Не вярваш ли?
Хвани тази стара
китара и се разходи.
Не искаш...?!!!
А цвете за полет?
Не птица...
крилете са сигурна опора.
А цвете напролет,
когато снегът се топи.

Страннико, не свеждай глава!
Погледни - това сме аз и ти.
И тази приказка стара
за любов и други измислици
е толкова лека и крехка
и вече не се и топи.
А беше горещо и страстно
твоето име, любов.
Но беше толкова, толкова рано,
дори и да беше готов,
красив беше само антрактът
на твоя примамващ обков.

Отегчих ли те, страннико?
Жалко!!!
И илюзиите ти разбих?!!!
Шамарът боли не по-малко,
дори да не е от двете страни.
Желая ти път от коприна!
Преигравам ли? Вече спирам!
Сбогом!!!
Прости!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...