3.06.2010 г., 17:40 ч.

Монолог с Любовта 

  Поезия » Любовна
1801 0 3
Не гледай, че небето днес е сиво,
че облаците са провиснали от дъждове.
Не си помисляй, че орисана съдбата
за теб, Любов, реди погрешни зарове.
Защото ти Искра си. Ти си Светлината.
Какво, че пада здрач и вече се стъмни,
нали и утре ще изгрее пак зората,
пак нейде влюбени, ще грейнат две очи.
И пак ръце с ръце ще се преплитат,
за да премине обичта през всички мостове,
и име нежно устни ще нашепват,
задъхани в най-чудните си мигове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??