Монологът на една дама - II част
На дансинга съм страстна, с плам танцувам,
с ритмичен такт – при чалга – без задръжки.
Желана съм. Цената, дето струвам,
откривам лесно в погледите мъжки!
Когато ме поканят от елита –
било на танц или вечеря с пица,
в такава нощ до късно с тях се скитам.
Злословят, че била съм „нощна птица!“
Животът ме награби с груби длани...
Пробудено либидо... Срещи в Мола
с галантни ухажори все отбрани...
Загубих много скоро ореола.
И почнах да прескачам по квартири...
Но всички тези срещи са случайни.
Мъже обичам с дух на богатири,
които знаят как да пазят тайни!
В предутрин час от сън ли се събудя,
подробности не помня от купона...
В такива дни съм тъжна и се чудя:
„Дали така живяла би Мадона!“
Любовен зов направи ме щастлива,
замаяна се реех в небесата
сред китна детелина миризлива...
Засрамена се в облак скри луната.
В квартирата сама съм след запоя –
подпухнала, със сенки под очите:
„Готова ли си, душо, мила моя,
за парти с карти в бара „При липите“.
При сесия по изпитни предмети,
сред първите се винаги явявам.
Семестрите си – първи, трети, пети –
в студентската си книжка заверявам.
Познанствата с професори, с доценти,
завързах лесно – още отначало...
С поклон ми правят често комплименти
за стройното като русалка тяло!
Не се страхувам да вървя към рая.
Защо ми е пред вас да се преструвам.
Ще уча аз, ще пея, ще играя...
Любимата ми чалга ще танцувам.
1 – 7 юли 2011
ред.: 19:25 ч., 20 юни 2021
(следва)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
