Монологът на една дама – III част
Къде сте детски весели години,
в съня ми днес сте вие още живи.
Край тихи селски сенчести градини
щурците в двора слушахме щастливи.
Съдбата ме завихри по спирала...
а после ме запрати към чужбина,
да търся днес в мъжете идеала...
мъжа, с когото под дъга да мина.
Сега накрай света, сред чужди хора,
и сред богат елит, в охолство плувам,
но няма го на селото простора,
звънците на стадата нощем чувам!
Забравих чалгата, с която млада,
блестях по барове и нощно парти.
Танцувам само валс, танго, ламбада.
Играя рядко домино и карти.
С професия платена съм. Живея
в разкошен дом, кола луксозна. Вила.
Пиано имам. Пиша, свиря, пея.
Уви... Гнездо до днес не съм си свила.
Без род и без семейство, без родина...
Без мил другар и весели дечица,
дори да е сред райската градина,
човек прилича на безкрила птица.
Уморих се от светските изяви.
Спокоен кът си търся за душата,
че днешният елит с едно се слави –
с пари, богатства... В края – Самотата!
* * *
Пътеките, които водят в Рая,
човекът сам за себе си избира!
Разумната вселена сочи в края
вълната, на която той вибрира!
Пътувах без компас по кръговрата.
В движение се учех... Както мога.
Понякога не спазвах правилата...
Една звезда насочи ме към Бога!
край
16 юни – 22 юни 2021,
23:40 часът
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
