14.11.2021 г., 16:18

Моноспектакъл

438 0 0

На моята сцена, в моят спектакъл

от мен инспириран, от мен изигран,

вдига завесата  ежедневен театър

на слънчева улица, с моя талант.

 

Рядко видение, неудачно сравнено

приплъзва за кратко  къса мълва…

Без афиш и заглавие, трудно таено

ще отвори врати, може би пролетта.

 

В подсказката рехава  птицата пърха.

Реплики бълва  мисъл една.

Неразиграната роля  трудно се връзва

Режисьорът отсъства, никой няма вина.

 

„Отвътре е тихо като във храм

Недокоснат и крехък е стволът

Сълзата е чиста и стеле се прах

полепнала по душевната роба.“

 

Богато мълчание в ден и час припознат

в очакване на моя неафиширан спектакъл.

Прожектори в концентриран анфас

без зрение тънат и без  дознател.

 

А копнежът заличен е с мастило…

С потопен в мъглявини хоризонт.

И всяко същество, но безкрило

затъва безгласно в своя талант.

 

Непознаваем и непознато.

Неразгадано в морален план.

Всеки допълва себе си в моноспектакъл

в персонажната драма угаснала с плам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...