Монотон
Дъждът ромоли монотонно,
монотонно стичат се сълзи.
Обичането наше е отровно,
две наопаки написани съдби.
Кафе със вкус на минал спомен
и мирис на забравени мечти
повтарят всеки ден дъждовен,
и валят отново в нечии очи.
И монотонно всичко се повтаря
минали моменти стават нови.
Нова страница се днес отваря
пълна със забравени неволи.
И когато дойдеш ти напук,
макар думите ти аз да зная,
ще чакам миналото вечно тук
и монотонно с теб ще съм докрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Георгиева Всички права запазени
