Дъждът ромоли монотонно,
монотонно стичат се сълзи.
Обичането наше е отровно,
две наопаки написани съдби.
Кафе със вкус на минал спомен
и мирис на забравени мечти
повтарят всеки ден дъждовен,
и валят отново в нечии очи.
И монотонно всичко се повтаря
минали моменти стават нови.
Нова страница се днес отваря
пълна със забравени неволи. ...