25.08.2024 г., 2:40

Моралът ще стои отново прав

632 0 0

Кажете ми, приятели поети.

Защо сме разделени? Аз не знам

не стигат ли вълшебните куплети

за общия строеж на нежен храм?
 

Кажете ми защо сме тъй далечни?

Защо от топлината си страним?

Оставаме със словото си вечни,

но връзката в „семейството“ рушим.
 

Кажете ми защо се отчуждихме?

Защо се изолирахме без глас?

Копнежите приятелски изтрихме.

Обръщам се, приятели, към Вас.
 

Кажете ми, приятели поети.

Какъв е поетичният ни нрав?

В играта ни местата са заети.

Моралът ще стои отново прав.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...