25.08.2024 г., 2:40

Моралът ще стои отново прав

627 0 0

Кажете ми, приятели поети.

Защо сме разделени? Аз не знам

не стигат ли вълшебните куплети

за общия строеж на нежен храм?
 

Кажете ми защо сме тъй далечни?

Защо от топлината си страним?

Оставаме със словото си вечни,

но връзката в „семейството“ рушим.
 

Кажете ми защо се отчуждихме?

Защо се изолирахме без глас?

Копнежите приятелски изтрихме.

Обръщам се, приятели, към Вас.
 

Кажете ми, приятели поети.

Какъв е поетичният ни нрав?

В играта ни местата са заети.

Моралът ще стои отново прав.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...