9.09.2008 г., 12:58

море

892 1 13

По пясъка вървя

и си мечтая

за лунната пътека през нощта,

как нося се по нея до безкрая...

дали е сън,

или мечта?

С море в сърцето съм родена,

с шума му,

с белите вълни,

как детството ми тук премина

на вълнолома,

в смях и светлини.

Със приказки за старите моряци,

за чакащите им жени,

за парещите им клепачи,

тъгата в тъжните очи.

Море безкрайно и красиво,

решило толкова съдби,

върни ми детството щастливо,

и слънчевите,

летни дни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...