По пясъка вървя
и си мечтая
за лунната пътека през нощта,
как нося се по нея до безкрая...
дали е сън,
или мечта?
С море в сърцето съм родена,
с шума му,
с белите вълни,
как детството ми тук премина
на вълнолома,
в смях и светлини.
Със приказки за старите моряци,
за чакащите им жени,
за парещите им клепачи,
тъгата в тъжните очи.
Море безкрайно и красиво,
решило толкова съдби,
върни ми детството щастливо,
и слънчевите,
летни дни!
© Валка All rights reserved.
Хубава морска картина ,Вале!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
