По пясъка вървя
и си мечтая
за лунната пътека през нощта,
как нося се по нея до безкрая...
дали е сън,
или мечта?
С море в сърцето съм родена,
с шума му,
с белите вълни,
как детството ми тук премина
на вълнолома,
в смях и светлини.
Със приказки за старите моряци,
за чакащите им жени,
за парещите им клепачи,
тъгата в тъжните очи.
Море безкрайно и красиво,
решило толкова съдби,
върни ми детството щастливо,
и слънчевите,
летни дни!
© Валка All rights reserved.
Хубава морска картина ,Вале!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
