9 sept 2008, 12:58

море

  Poesía
891 1 13

По пясъка вървя

и си мечтая

за лунната пътека през нощта,

как нося се по нея до безкрая...

дали е сън,

или мечта?

С море в сърцето съм родена,

с шума му,

с белите вълни,

как детството ми тук премина

на вълнолома,

в смях и светлини.

Със приказки за старите моряци,

за чакащите им жени,

за парещите им клепачи,

тъгата в тъжните очи.

Море безкрайно и красиво,

решило толкова съдби,

върни ми детството щастливо,

и слънчевите,

летни дни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...