По пясъка вървя
и си мечтая
за лунната пътека през нощта,
как нося се по нея до безкрая...
дали е сън,
или мечта?
С море в сърцето съм родена,
с шума му,
с белите вълни,
как детството ми тук премина
на вълнолома,
в смях и светлини.
Със приказки за старите моряци,
за чакащите им жени,
за парещите им клепачи,
тъгата в тъжните очи.
Море безкрайно и красиво,
решило толкова съдби,
върни ми детството щастливо,
и слънчевите,
летни дни!
© Валка Todos los derechos reservados